вреден мит или работеща концепция?

В крипто индустрията принципът Кодексът е закон смятани от мнозина за основни. Според концепцияпредложен от активиста Лорънс Лесиг още през 1999 г., ако го приложим към блокчейна, автономно работещият код на интелигентните договори определя същността на транзакцията, правилата за нейното изпълнение и отношенията на страните. Щом позволява нещо, значи е законно.

В колона за ForkLog, адвокат и партньор на фирмата Aurum Сергей Островски разглежда принципа Кодексът е законсравнява интелигентните и класическите договори и също така дава няколко препоръки за използване на концепцията на практика.

Ключов трик

Концепция Кодексът е закон установява върховенството на кода – всичко, написано в кода, е правилно и има върховен авторитет, независимо от други обстоятелства. Веднъж разгърнат, кодът работи автономно и изпълнява транзакцията според условията, които са били дефинирани предварително. Без посредници, съдилища или ръчна намеса – просто чиста автономна логика.

Но тук ключ трик: въпреки че може да контролира изпълнението на транзакции, кодът не съществува в правен вакуум. Напротив: класическото право и законодателство продължават да действат, те регулират блокчейн транзакциите и дори имат предимство пред кода.

Прост пример. Представете си, че сте опитен хакер, който е открил уязвимост в блокчейн протокол. Кодът съдържа недостатък и вие го използвате, за да източите милиони. Мислите си: „Ако кодът е разрешил тази транзакция, значи е законна.“ Но това, което възприемате като хитър ход, законът ще приеме за кражба или измама.

Интелигентни договори и традиционни договори

За да разберем по-добре как интелигентните договори се вписват в класическите правни системи, нека ги сравним с традиционните договори.

Основни разлики

В традиционните договори централната роля се играе от намерението на страните. Съдилищата отдават голямо значение на това какво са се споразумели страните и как тълкуват споразумението. Съдът може да установи обстоятелствата по сделката, намеренията и очакванията на участниците в нея, да тълкува неясни условия и дори да промени договора, например поради непредвидени събития.

Интелигентните договори обаче не са гъвкави. Те се изпълняват автоматично въз основа на предварително определена логика, като често не оставят място за интерпретация или промяна. Ако възникне грешка или неочаквано събитие, интелигентният договор ще бъде изпълнен според първоначалните параметри, което може да доведе до нечестни или нежелани резултати.

Тълкуване и намерения на страните

На практика намеренията на страните и действителното им съгласие имат значителна правна тежест. Ако спор за интелигентен договор завърши в съда, той първо ще установи действителното съгласие на страните и техните реални намерения, за да определи същността на транзакцията, без да разчита на автоматична логика.

Съдилищата могат да се намесят, ако стриктното прилагане на кодекса доведе до несправедливи последици, като например в случаи на измама, грешка или непредвидени обстоятелства. Ако интелигентният договор позволи нежелан резултат или несправедлив резултат в транзакцията, съдът може дайте предпочитание първоначалните намерения на страните, дори ако това напълно игнорира логиката на интелигентния договор.

по този начин от юридическа гледна точка, договорът не е само „написаното“но и намеренията на страните, техните очаквания, обстоятелствата по сключването на договора и по-широкия контекст на сделката като цяло. Интелигентният договор не включва тези елементи, а отговаря само за изпълнението на сделката.

Защо концепцията „Кодексът е закон“ не може да бъде абсолютна

Дискусия за Кодексът е закон засяга по-дълбоки философски въпроси, особено дебата между правния позитивизъм и естественото право. Правният позитивизъм твърди, че законите са правила, създадени от хора и наложени от социални институции: съдилища, регулатори и законодателни органи. Според този възглед законите се пишат, тълкуват и прилагат от хората, което позволява гъвкавост и адаптация за постигане на справедливи резултати. От друга страна, естественият закон предполага, че определени закони са вродени и универсални, като законите на природата.

Кодексът е закон по-съвместимо с естествения закон. Концепцията разглежда кода като неизменен набор от правила, които управляват поведението без необходимост от човешка намеса. Съвременните правни системи обаче се основават на позитивизма. Това означава, че законът, създаден от човека, има предимство пред самоизпълняващия се код. Следователно в действителност законът винаги възтържествуватова е „върховенството на закона“.

Правителствата активно регулират блокчейн и криптовалутите, създават специални правни режими и се опитват по всякакъв начин да интегрират Web3 в съществуващата правна система. Както крипто транзакциите, така и хората зад тях живеят според определени закони и техните транзакции се регулират от закона. Без правно признаване правилата, базирани на кодекс, губят правна сила.

Ако кодът е закон, защо експлойтите и хаковете са незаконни?

Както вече беше посочено, уязвимостта в кода не дава на потребителите законното право да я използват. Това, че кодът позволява определено действие, не означава, че е законно или етично приемливо. Кодексът не е абсолютен и от правна гледна точка е по-нисък от закона и споразуменията на страните. Следователно законността на всяко действие ще се определя преди всичко въз основа на закона и споразуменията и едва след това – от кодекса.

Принципът „съдържанието е по-важно от формата“ (същността пред формата), който се използва широко от регулаторите в различни страни, предполага, че реалността и същността на взаимоотношенията са по-важни от формалната страна и начина, по който тези отношения са представени или представени. Интелигентният договор е форма на сделка, а споразумението и намеренията на страните са неговата същност.

Следователно, използването на уязвимост на интелигентен договор може да се счита за неоторизиран достъп или хакване. Печалбата от експлойт би се считала за измама или кражба. Жертвите могат да заведат дела и да привлекат правоприлагащи органи, което може да доведе до сериозни правни последици.

Да приемем, че някой използва уязвимост във вашия DeFi протокол, за да открадне средства. Хакерите може да твърдят, че „Кодексът е закон“ и те просто са следвали правилата, изложени в кода. Правните системи обаче вероятно ще видят това като вид банков обир, подчертавайки превъзходството на правните правила над кодекса.

Случай The DAO

През 2016 г. The DAO – оригиналният DAO – събра над $150 милиона в Ethereum, целяйки да революционизира инвестирането на рисков капитал с интелигентни договори. Хакерът обаче успя да се възползва от уязвимостта и да изтегли повече от 60 милиона долара от протокола.

Тук възниква дилемата. От една страна, кодът позволява експлойта и технически хакерът следва установените правила. От друга страна, етично действията му се считат за кражба. Това води до въпроса: легитимно действие ли е тегленето на средства от хакер или престъпление?

Някои твърдяха в защита на хакера, че тъй като кодът позволява експлойта, той е законен и е извършен в рамките на установените правила на системата. Въпреки това, по-широката общност на Ethereum счете това за кражба и реши да проведе спорен хард форк на блокчейна, връщайки мрежата до състоянието й преди атаката.

Как да използваме „Кодексът е закон“ на практика?

Ето три препоръки за това как крипто бизнесите и Web3 проектите могат да приложат концепцията Кодексът е закон на практика.

Използвайте хибридни структури

Само кодът не е достатъчен – интелигентните договори, независимо колко мощни са, трябва да се вписват в съществуващата правна рамка. За да се преодолее празнината между кодекса и закона, може да се използва хибриден модел, при който интелигентният договор управлява изпълнението на транзакция, а правните инструменти управляват по-широкия контекст на самата транзакция, като например правните квалификации, условията и намеренията на страните.

Много крипто проекти вече използват хибридни структури, често без дори да го осъзнават. Като пример, разпределението на токени по време на частна продажба. Това обикновено се извършва чрез интелигентни договори, които отговарят за обработката на самата транзакция – движението на активи – докато правният договор урежда транзакцията и определя намеренията и задълженията на страните.

Приложете механизми за спешни случаи

Неизменността е едно от основните ограничения на интелигентния договор. Предимство за безопасност, което може бързо да се превърне в проблем, когато възникнат грешки или неочаквани ситуации. За справяне с евентуални трудности могат да се осигурят механизми за спешни случаи, които позволяват намеса в извънредни ситуации, без да се застрашава децентрализацията. например, изключващи превключватели или модели на управление (управление), което ви позволява да поставите на пауза транзакции или да направите промени в интелигентния договор в случай на експлойт или значителна грешка.

Осигурете спазване на законите

Въпреки привлекателността на философията „Кодексът е закон“, съответствието остава важен аспект на всеки крипто проект. Тъй като правителствата и регулаторите по целия свят продължават да прилагат нови регулации, проектите Web3 трябва да обърнат специално внимание на регулаторната стратегия и проблемите на съответствието.

В заключение

Кодексът е закон е хубава концепция, но реалността е, че кодът и интелигентните договори не могат да съществуват изолирано от закона. Законът и законът винаги ще имат предимство пред договора, а договорът пред кодекса. Бъдете проактивни и използвайте хибридни структури, при които правният инструмент управлява транзакцията, а кодът я изпълнява. В крайна сметка законът допълва и засилва иновациите, когато се използва правилно.

Открихте грешка в текста? Изберете го и натиснете CTRL+ENTER